Методи за самостоятелно заспиване
Все още битува мнението, че да научиш детето да заспива само означава да го оставиш да се наплаче. И това често отказва много родители да научат детето на това полезно умение. В действителност обаче това съвсем не трябва да е така. Има и други методи за самостоятелно заспиване – плавни, меки, с много подкрепа от страна на родителя.
Самите методите за обучение са създадени, за да дадат на родителите ясен алгоритъм на действие. Това им помага да избегнат някои грешки и хаотични действия, продиктувани от емоциите, да действат последователно, да не създават нова асоциация на заспиване вместо старата и да не допускат регрес на съня.
В тази публикация ще ви разкажа за основните групи методи за самостоятелно заспиване и ще ви запозная накратко с по-известните от тях. Съществуват и много други методи, но смятам, че това са едни от най-широко разпространените.
По какво се различават отделните методи за самостоятелно заспиване?
Има различни подходи за приучаване към самостоятелно заспиване. Те се различават основно по това дали рязко или плавно се променят условията на сън и дали/до каква степен родителят помага на детето. Така се формират и двете основни групи методи – методи “без плач” (или с минимален протест) и методи, допускащи плач.
Плавни методи “без плач” или с минимален протест
Фейдинг
Това е един от най-меките и плавни методи за самостоятелно заспиване. При него условията на сън се сменят постепенно и родителят оказва максимална помощ на детето по време на целия процес. Целта е да не се допуска плач. Промяната се случва с малки стъпки, които да не предизвикат стрес и силно недоволство. Следват се реакциите на детето. При нужда може да се направи една крачка назад, след което отново да се продължи напред.
Недостатъкът на този метод, е че отнема доста време, през което родителят (обикновено уморен и недоспал) трябва да продължава да работи упорито и последователно. Работата по метода обикновено отнема поне 2 месеца. Това често пъти намалява мотивацията на родителя и понякога той се отказва преди да е завършил процеса.
Фейдинг понякога наричат методът на Елизабет Пентли. Той се фокусира основно върху премахването на асоциациите, свързани със сучене от гърда/шише/биберон.
Центърът BabySleep, към който аз съм сертифицирана, доразвива метода на Пентли, като го прави по-структуриран, ясен и приложим за всякакви асоциации. Така се появява методът Фейдинг на BabySleep.
Ако детето например заспива с люшкане на ръце, родителят постепенно намалява силата на люлеенето до пълното му спиране точно преди детето да заспи. Ако детето започне да нервничи, родителят може да го полюлее до успокояване и отново постепенно го спира. Тези действия се повтаря колкото пъти е необходимо. Постепенно родителят започва да спира люшкането все по-рано. Когато детето започне да заспива на ръце без люшкане, може да започне да го приспива в кошарата му и при нужда да го успокоява в нея. Следващата стъпка е постепенно да намалява успокояването и да започне постепенно да се отдалечава от леглото докато излезе от стаята.
При нужда от подобряване на съня, методът Фейдинг може да се приложи още преди 6-тия месец на детето.
В Западната класификация към по-меките методики с по-малко плач се отнасят и методът на Трейси Хог “Вземи-Остави”, както и методът на Ким Уест.
По-бързи методи с много помощ от родителя
Методът на Ким Уест
Той е известен още като “Camping Out” или “Методът на стола”. Този метод предполага сравнително мек, постепенен подход, но с малко по-рязка промяна в условията на заспиване и присъствие на родителя при детето. Целта на метода е да сведе до минимум тревогата у детето и да повиши увереността му.
След рутината будното дете се слага в леглото, а родителят сяда на стол до него. Ако детето е неспокойно или плаче, родителят го успокоява в леглото. В първите дни е възможно родителят да го вземе на ръце за кратко, след което отново го връща в креватчето. Постепенно родителят все повече намалява помощта и се отдалечава от леглото на детето докато излезе напълно от стаята.
Методът “Вземи-остави”
Трейси Хог адаптира своя метод “Вземи-остави” за различните възрасти от 3 до 12 месеца. Основният принцип на метода отново е да сложите напълно будното дете в леглото и при нужда там да го успокоявате със шъткане и потупване. Целта е детето да заспи в креватчето. Ако то се разплче и не се успокоява, родителят го взима на ръце, шътка и потупва, след което отново го връща в леглото.
Бързи методи без или с минимална помощ от родителя, допускащи плач
Тези методи водят началото си от два основни метода.
Методът Cry-it-out (Да се наплаче)
За негов създател се смята д-р Марк Уайсблут. Методът предполага рязка смяна на условията на заспиване и никаква помощ от страна на родителя. Детето се слага в креватчето при първи признаци на умора. Родителят излиза от стаята и не влиза при него до сутринта, независимо дали и колко дълго плаче детето.
Този метод е доста краен за мен и не го използвам в практиката си. Освен това смятам, че може да крие някои рискове за безопасността на детето.
Методът на контролирания плач (Ферберизация)
За негов създател се смята д-р Ричард Фербер. Тук отново има рязка смяна на условията на заспиване, но се допуска минимална помощ от страна на родителя. След слагане на детето в креватчето родителят излиза от стаята и се връща за успокояване на детето (без да го взема на ръце) през увеличаващи се интервали от време по определена схема. Родителят остава при детето за не повече от 1-2 мин. , през което време може да му говори, да го завие, да му подаде паднала играчка. След това отново излиза от стаята.
Методът “Да се наплаче” на Уайсблут и методът на контролирания плач на Фербер много често се бъркат. Те обаче са много различни. Най-голямата разлика е, че първият не предполага никаква помощ от страна на родителя, а при втория се допуска родителят да влиза в стаята и да успокоява детето.
Други методи, основани на контролирания плач
Методът на контролирания плач е основа за много модификации. Основните разлики между тях са в интервалите, на които родителят влиза в стаята, колко дълго остава в стаята и как успокоява детето докато е в стаята. По-известните методи, основаващи се на контролирания плач, са на Д-р Едуард Естивил, както и авторските методики на австралийските центрове Каритейн и Ривъртън. Руският център BabySleep също е разработил адаптация на метода като го прави малко по-мек за детето.
Предимства и недостатъци на методите, допускащи плач
Предимствата на тези методи са, че резултатите са бързи и имат лесен алгоритъм за приложение от родителите. И все пак те срещат доста критики, както от някои родители, така и от някои специалисти по съня. Срещат се опасения, че могат да навредят на детето емоционално или психологически или да нарушат връзката родител-дете. Изследванията в тази област обаче показват, че те са безопасни за деца след 6 месечна възраст.
Все пак е важно тези методи да се прилагат правилно и изборът на родителите да е осъзнат. Може да се окаже, че не са подходящи точно за Вашето детето. Както и не всеки родител може да прояви нужните твърдост и постоянство, ако детето му плаче силно и продължително. Затова, преди да се спрете на такъв метод е добре да прецените цялостната ситуация. В противен случай може да се окаже, че само сте оставили детето да плаче ненужно за определен период от време.
Кой метод използвам аз в практиката си?
Истината е, че нямам конкретен метод. Често използвам авторската методика на BabySleep, която е уникална комбинация от рязка смяна на условията и максимална подкрепа от страна на родителя. Резултатите са бързи, а родителят е при детето и му помага в целия процес на обучение. Този метод обаче има много специфики и не е предназначен за самостоятелна работа от родителите.
Понякога родителите твърдо заявяват, че желаят да използват само най-мекия възможен метод. Това също е абсолютно нормално и заедно изготвяме план за действие.
В повечето случаи обаче използвам комбинации от различни методи. Така мога да отговоря най-добре на реакциите на детето и възможностите и желанието на родителите. Защото всяка ситуация е индивидуална и за всяко семейство и дете подходящият метод е различен. Дори различните етапи от обучението може да изискват различен подход.
Може ли винаги да се избегне напълно плача на детето?
В практиката си винаги се стремя да сведа до минимум възможността за плач и протест на детето. Но дори и при използването на най-мекия метод винаги съществува вероятност детето да реагира с протест, дори и това да е само на един етап от целия процес. И това е напълно нормално – все пак променяте навиците на детето и това води до определен дискомфорт. Аз вярвам обаче, че по-важното в случая е не дали ще плаче, а дали и как родителят ще реагира на този плач.
*Статията не претендира за изчерпателност. Описанията на методите са само за придобиване на обща представа. Всеки един метод има особености, с които е добре да се запознаете подробно преди да го прилагате.
Ако статията ти е била полезна, сподели с приятели:
